Възрожденска архитектура

Архитектурата на Българското възраждане от началото на XVIII век до 1878 г. е отражение на общото икономическо, политическо и културно развитие по българските земи в рамките на Османската империя. Архитектурата през този период е детерминирана от социално-икономическия и политически процес на Възраждането.

Разрастването на занаятите и търговията и формирането на български облик в дюлгерския еснаф предизвиква голямо преселение към градовете (София, Пловдив, Шумен, Русе, Видин, Сливен, Велико Търново и др.), чийто външен вид се променя – става по-български. Развиват се бързо и някои чисто български занаятчийски и търговски средища – (Габрово, Котел, Калофер, Карлово, Копривщица, Панагюрище, Сопот, Тетевен, Троян, Трявна, Елена, Бобошево, Банско и др.) с негеометрична планова структура и живописна обемно-пространствена композиция, органически свързани с особеностите на местността и с концентрацията на занаятите и търговията, разпространени по отрасли из централната улица (чаршия). Обликът на някои селища (Трявна) се определя от сключеното двуетажно застрояване на главната улица, а на други (Копривщица) – от високите зидове и акцентите на групи от порти.

Поради относителната културна изолация през османското владичество българските строители са майстори-практици, творци на народно строително изкуство. Ренесансовият характер на целокупното българско художествено творчество през този период слага край на предишната анонимност. Върху черквите и сградите се появяват, макар и рядко, имената на техните строители (по стените на Рилския манастир са подписани Алекси Рилец и Майстор Миленко, на Хаджидимитровата къща в Карлово – майсторите Спас, Иван и Нон, на Джамбазовата къща в Карлово – Майстор Патьо, и други). Широка известност получават късно възрожденските майстори Уста Генчо, Никола Фичев и неговият учител Уста Вельо, всеки от тях изработва свой архитектурен почерк.

Жилищното строителството заема значителна част от възрожденската жилищна архитектура и оказва голямо влияние върху нейния характер. Отличава се с богатство на различни типове къщи, развили се на сравнително неголяма територия: банска укрепена, западна (Монтанско и Врачанско), камчийска (котленска), пиринска, пловдивска, самоковска, севернобългарска (северно-балканска - тетевенска, тревненска, Троян, Елена, Габрово и в Средна гора и Източна Стара планина - копривщенска и жеравненска), родопска, странджанска, черноморска. Систематизацията им се извършва по ралични белези:

по топографския характер на района – планински и полски;
по строителен материал – каменни, дървени, от кирпич, плет и смесени;
по конструкция – с носещи зидове, стълбовоталпени, паянтови, смесени;
по планова съдържание – чардачни и безчардачни;
по композиция – симетрични и несиметрични, и други.

Възрожденското жилищно строителство и въобще възрожденската архитектура преминава най-общо през три етапа[3], подчинени на периодизацията на общото социално-икономическо и политическо развитие:

предвъзрожденски – от края на XVI век до края на XVII век;

В предвъзрожденският период къщите започват да се изграждат масивни. Предходното масово строителство е на вкопан в земята кирпич. Първоначално предвъзрожденските къщи се градят по т.нар. блокова конструкция. С течение на времето започва да се използва и налага и т.нар. стълбово-талпена конструкция. Налага се каменната основа, широката стреха и каменни плочи (Османска Албания, Епир) или едноулучни керемиди за покрив. Постепенно се появяват в края на периода чардакът и предверието.

ранновъзрожденски – през XVIII век;

През този период приземната къщо от предходния отстъпва място на двуетажната и се изменя функционалното ѝ предназначение. Долният приземен етаж служи за мазе (изба) и/или обор. Вторият етаж се изгражда по стълбово-талпената технология. До него се стига по дървена стълба от лицевата страна на къщата. Постепенно през този период се появяват нови архитектурни решения – кьошкове, колонади, ажурни парапети, дърворезби, като от средата на XVIII век по примера на т.нар. загорска архитектура в някои по-заможни селища започват да се издигат къщи на три етажа. Забележителни са запазените образци на Банската укрепена къща от ХVIII век.

зряловъзрожденски или класически – през XIX век;

До 30-те години на XIX век типичната възрожденска къща се появява предимно в планинските райони и в процъфтяващи български селища като Трявна, Жеравна, Котел, Боженци, Копривщица, Сопот, Банско, Мелник и т.н. Постепенно възрожеденският стил става е по-разнороден. По това време важно културно и стопанско средище в българските земи става Пловдив. Конструктивната правдивост на ранновъзрожденската къща се измества от декоративност и представителност – отражение на самочувствието на зараждащата се буржоазия.